|
|
 Блог/Фантазии 20:15 |
|
|
Не учи! Узнай и разбери! |
Трудно е да учим, нали?
Взимаме учебника, четем някакви неразбираеми неща, написани от някой професор който или си ги разбира само той, или ги е написал така, че да ги разбират само професорите с цел, да изглежда много умен в очите на незнаещите, и през ум не му минава, че някой (най-вече деца и младежи) ще трябва да учи това което е сътворил.
Четем учебника с мисълта, че трябва да запомним написаното и, че ще ни изпитат, а тогава ще трябва да кажем това което е написано там, иначе - двойка.
Главоблъскаме се, зачервяваме се и се подуваме от напрягане да запомним нещо - чак "ще ни се пръснат главите".
Повечето от нас, просто четат това което пише много пъти, докато им омръзне и си казват "Стига толкова - каквото запомних - това ще е!".
Други, след като не могат да се оправят така, стигат до великото решение да назубрят (да научат на изуст) всичко, а когато ги изпитат, да го изрецитират.
Да учим, не означава описаното по-горе действие. "Съвсем не", както се изразява апостол Павел в Новия завет.
Да учим, означава да узнаем и разберем неща, които не сме ги знаели преди това.
Когато си "научим" урока и запомним това което пише в учебника, в повечето случаи, не сме разбрали нищо, а сме запомнили думите колкото да ги кажем когато ни изпитат с надеждата да се сдобием с оценка по наш вкус.
Какво да правим ли? Проста работа - четем с удоволствие и "откриваме света". Узнаваме нови и интересни неща от учебниците, а не ги учим.
Когато, след като сме прочели урока (или част от него) и не сме го разбрали, защото въпросният професор се е попрестарал с термините или нещо друго, тогава се налага да го прочетем пак, но не с мисълта, че трябва да го запомним, а да вникнем в смисъла на думите, да четем бавно изреченията и да мислим/разсъждаваме върху написаното "Какво ли означава това?". След като разберем какво пише в действителност, запомнянето на буквалния текст (най-вече при теореми и закони които трябва да научим) е нищо работа.
Да вземем за пример законът на Архимед който гласи нещо от рода на "Обемът на изтласканата от едно тяло течност е равен на обема на самото тяло" - чак да ни се завие свят, нали?
А какво означава това в действителност? Взимаме един съд с правилна форма, пълним го с течност (най-лесно, вода), отбелязваме си на стената на съда до къде е водата, после пускаме вътре един камък и водата е съда се покачва. Измерваме разстоянието от отбелязаното място до повърхността на водата (за да разберем с колко се е покачила) и, по методите на геометрията, изчисляваме какъв е обемът на водата която се е покачила. Това което получим е и обемът на камъка.
Това е по-просто за разбиране, още повече, като се сетим за забавната история с Архимед когато е открил този закон, а именно: Решил човекът да се изкъпе, напълнил ваната догоре, влязъл в нея и тя преляла. Зачудил се "Защо преля тази вана?" и се сетил, че той самият, с тялото си, е изтласкал точно толкова вода, колкото е голям той. Бил толкова зарадван че е открил нещо ново, че изхвърчал от ваната и както си е гол, хукнал навън, бягал и викал "Еврика!" ("еврика" означава "открих"). Точно с това е известен Архимед - че бягал гол и викал "Еврика".
След като сме узнали тази забавна история и сме разбрали какво е откритието, горния главозамайващ закон вече не звучи толкова сложно и объркващо, нали?
Същото е и с гравитацията открита от Нютон когато му е паднала ябълка на главата.
Назубреното също не е научено. Може да "изпеем" дословно думите, но като не ги разбираме и като не можем да ги приложим на практика, какъв е смисълът? Та нали ние учим, не само заради оценките, а и за да ги знаем нещата и да можем да ги използваме в живота, а не само на дъската когато ни изпитат.
Веднъж, като бях дете, няколко момчета наблизо играеха на лимки (за който не знае, лимките са стъклени топчета с които децата измислят разни игри). Едно от децата се провикна "Опит-неопит!", а някакъв мъж до мен, ме попита "Какво е "опит-неопит"?". Бях изненадан от въпроса. Всеки може да се сети и сам - опитваш, ако не стане, е било само опит и имаш право на втори удар, а ако стане, тогава си е било действителното хвърляне (неопит) и играта продължава. След като му го обясних това, го попитах "Зубрач ли бяхте като малък?" а той, малко сконфузено "Как разбра?".
Ами, то си личи - не разбира нещата, а ги зубри. Ако някога някой го попита "Какво е "опит-неопит"?", той ще повтори точно моите думи - както му го обясних аз. Къде му се беше дянал интелектът на този човек, не го знам.
В крайна сметка, НЕ УЧЕТЕ (в гореописания смисъл)! По-лесно става, когато просто си четем. с удоволствие узнавате нови неща и се опитваме да ги РАЗБЕРЕМ, а не да ги назубрим.
Всичко става лесно и без напрягане и главоблъсканици.
2*3=6, но това също означава, да имаме на две места по три камъчета и после да ги съберем - общо 3+3=6. Едно е да запомниш на изуст 2*3=6, друго е да го разбереш, че на две места имаш по три неща които трябва да събереш. И това разбиране, не се отнася само за въпросния пример с "2*3=6", а когато разберем това, ще ни е ясна и цялата таблица за умножение и другите задачи, въпреки, че ще трябва да ги научим на изуст, ще са ни много по-лесни за осъзнаване и усвояване.
НЕ УЧИ! УЗНАЙ И РАЗБЕРИ!
Интересна статия, нали? А усетихте ли, че от нея научихте нещо и без да се напрягате? Никой не ви караше да я учите, не е написана в учебник (само думата "учебник" плаши), а някъде в интернет... и въпреки това, научихте/узнахте нови неща (кой законът на Архимед, кой нещо друго... а целта на статията е, да се научим да учим)
Харесва ли Ви този блог? Ако сте намерили нещо полезно за себе си и имате желание и възможност, бихте могли да подкрепите автора с дарение чрез PayPal като щракнете на банера 'Donate'.
|
14 Октомври 14, 20:15
 Коментари (0)
|
|
Богът на гората 
